В началото на 1997 България навлезе в дълбока политическа и икономическа криза. Десетки хиляди хора протестираха ежедневно срещу правителството на бившите комунисти от БСП с искане за предсрочни избори. На 10 януари кризата достигна критична точка.
Пред централата на БСП на министър-председателя Жан Виденов протестиращи скандираха 'Мафия' и 'Червени боклуци', хвърляйки по сградата яйца, хляб, понякога и камъни. Под ръководството на Жан Виденов правителството на БСП не приложи икономически реформи, банковата система беше пред пълен срив, инфлацията в страната достигна 300%, корупцията стана неконтролируема, месечната средна заплата беше под 30 щатски долара.
Лидери на опозиционния Съюз на Демократичните Сили заявиха, че практически парламентарните средства за разрешаване на кризата са изчерпани. На 10 януари 1997 протестиращи блокираха възможността на около 100-те депутати от БСП в Народното събрание да напуснат сградата.
В ранната вечер сградата беше щурмувана, бяха счупени прозорци и нанесени щети по интериора. Рано сутринта на 11 януари 1997 депутатите от БСП бяха изведени от специални подразделения през аварийни изходи и отведени с военни автобуси, а останалите край сградата протестиращи бяха разпръснати и бити от полиция, в някои случаи брутално. На около 200 граждани беше оказана спешна медицинска помощ в болници на София тази нощ.
Реакцията беше: масови стачки, нощни шествия и блокиране на пътища из страната. За първи път в новата си история България стана обект на особено внимание от големите световни медии. Кореспондентката на агенция Ройтерс в София по това време, Талия Грифитс обяснява това внимание със значимостта на събитията:
"Бунтът беше много по-драматичен от протестите в Белград по същото време. България не е страна, където хората хвърлят камъни по парламента всеки ден. Смятам, че имаше изключителен гняв сред населението, усещането, че нещо трябва да се направи. Това бяха много драматични събития. Най-много ме впечатли фактът, че наистина всички бяха навън по улиците. Протестиращите не бяха само студенти или политически активисти. Сред тях имаше и възрастни и родители, демонстраиращи заедно с децата си."
В крайна сметка, на 4 февруари БСХ прие провеждането на предсрочни парламентарни избори. Служебно правителство, назначено от новия президент Петър Стоянов, остана до изборите през април 1997. Те донесоха категорична победа за про-реформаторските сили на коалицията на Съюза на Демократичните Сили.
Малцина биха отрекли, че падането на кабинета на Жан Виденов през 1997 предотврати задълбочаването на политическата криза. Неговите партийни колеги обаче предпочитат да си спомнят опита на БСП за 'спасяване на гражданския мир' в страната.
Музика 'Никога вече...', популярна песен от масовите митинги, ръководени от студенти в София през януари и февруари 1997.