Георги Симидчиев е български учен. През лятото на 1989 година той работеше в София и се озова въвлечен в събития, далеч от своя кабинет. Той стана свидетел на най-голямото изселване в Европа след Втората световна война, когато за няколко седмици 300 хиляди български турци преминаха през границата в Турция. В продължениe на години те бяха подлагани на репресии от страна на комунистическите власти - принудени бяха да сменят ислямските си имена, забранено им беше да носят традиционното си облекло, джамиите им бяха закрити или разрушени. Наложена им беше забрана да говорят на турски на обществени места.
През пролетта на 1989-та репресиите постигнаха обратен ефект - българските турци започнаха гладни стачки, движението им се разрастна. Специални части бяха изпратени в районите с компактно турско населеление, те стреляха по цивилното население, убити бяха няколко души. Изправен пред вероятността от открит бунт, Тодор Живков реши, че трябва да предприеме нещо и изпрати българските турци през границата в Турция.