Джеймс Краучмън обиколи главно пеша Северозапада на България - планинския район между Дунава и границата със Сърбия, днешната област Монтана. Той изследва и документира, заснемайки на филмова лента, богатия с историческо наследство район, където диалектите се припокриват и в миналото миньори на златна и сребърна руда са идвали чак от Саксония, привличани от Османските турци.
Джеймс: Срещнах Аспарух от село Главановци. Той ми даде ябълки и каза, че не обича Чърчил. Бил е петгодишен по време на най-тежките въздушни бомбардировки на България през Втората световна война, но все още си спомня прелитащите над селото самолети на Съюзниците, атакуващи нефтените находища на Плоещ, през Дунава в Румъния. Преди да се завърнат и пуснат над тази част от България неизползваните там бомби. Аспарух ми разказа за звука от тези експлозии, отекващи на километри из планината.
От Главановци извървях близо сто километра до Белоградчик в продължение на четири дни, прекосявайки планини и отбивайки се до села по пътя. Често ме спираха хора да ми дават храна или нещо за пиене. В село Протопопинци две възрастни жени ме поканиха в градината си да ми дадат компот. Не английския тип компот, а пресен плодов сок от смокини и праскови. Това е удивителен район, който заслужава да бъде обект на внимание - не само, когато става въпрос за Брутния вътрешен продукт и данните за безработицата.
Този сайт e за историята през обектива - Вашите истории и минало пред камерата. Искаме видеото и снимките тук да помогнат да споделите спомени за някои от най-вълнуващите за Вас събития на XX век.
Джеймс Краучмън: След завършването на университета в Англия през 2006, прекарах голяма част от 20-те и началото на 30-те ми години пътувайки из Балканите, а домът ми беше главно в България. Бях особено привлечен от по-слабо известните места в страната, предимно в Северозападна България и нейните все още сравнително непроходими планински вериги, със сгушени сред тях средновековни църкви и манастири. Снимам на филм, обикновено с фотоапарат Pentax Spotmatic, който ми беше подарен от мой български приятел преди 10 години.
Завърнах се в Англия през 2017 и сега работя във висшето образование. Все още обичам да пътувам и снимам средновековни църкви и фрески, но сега това е из моя роден край, графство Норфък. За мен това е начин да преоткрия моята история и културни традиции, но може би и опит да пресъздам онези обиколки из поклоннически места в България. Колкото и красив да е Норфък, досега не съм успявал да си възвърна усещането от България, когато се разтваря гората и пред вас се изправя многовековна църква, без жива душа на километри наоколо.