Джеймс Краучмън обиколи главно пеша Северозапада на България - планинския район между Дунава и границата със Сърбия, днешната област Монтана. Той изследва и документира, заснемайки на филмова лента, богатия с историческо наследство район, където диалектите се припокриват и в миналото миньори на златна и сребърна руда са идвали чак от Саксония, привличани от Османските турци.
Джеймс: Срещнах Аспарух от село Главановци. Той ми даде ябълки и каза, че не обича Чърчил. Бил е петгодишен по време на най-тежките въздушни бомбардировки на България през Втората световна война, но все още си спомня прелитащите над селото самолети на Съюзниците, атакуващи нефтените находища на Плоещ, през Дунава в Румъния. Преди да се завърнат и пуснат над тази част от България неизползваните там бомби. Аспарух ми разказа за звука от тези експлозии, отекващи на километри из планината.
От Главановци извървях близо сто километра до Белоградчик в продължение на четири дни, прекосявайки планини и отбивайки се до села по пътя. Често ме спираха хора да ми дават храна или нещо за пиене. В село Протопопинци две възрастни жени ме поканиха в градината си да ми дадат компот. Не английския тип компот, а пресен плодов сок от смокини и праскови. Това е удивителен район, който заслужава да бъде обект на внимание - не само, когато става въпрос за Брутния вътрешен продукт и данните за безработицата.
Този сайт e за историята през обектива - Вашите истории и минало пред камерата. Искаме видеото и снимките тук да помогнат да споделите спомени за някои от най-вълнуващите за Вас събития на XX век.
James Crouchman: After graduating from University in the UK in 2006, my friends and I decided to go travelling. One group went to Australia and a few more to South-East Asia, whereas I chose to travel through the former Yugoslavia on my own. After staying a week in Trieste and seriously considering never leaving the city, I spent two months travelling through Croatia, Bosnia and Macedonia. Two and a half years later I moved to Sofia.
I shoot on film, usually with a Pentax Spotmatic that was given to me by a Bulgarian friend about a year ago. Sofia is such a composite of different people, ideologies and periods of history, and yet Bulgarians have always had a tendency to airbrush the past, to destroy and rebuild rather than develop. Shooting on film and forgoing Photoshop is some kind of small rebellion against this.