9 октомври 1934, пристанището на Марсилия. Българският гражданин Владо Черноземски застрелва крал Александър І на Югославия. Убит е и един от най-почитаните европейски политици, външният министър на Франция и бивш министър председател Луи Барту, далеч от балканската политика и аспирации. Атентаторът е убит почти незабавно.
Владо Черноземски ("Шофьора") е конспиратор, който се възприема като борец за българска кауза в Македония. Роден Величко Димитров Керин на 19 октомври 1897 в село Каменица, сега част от Велинград, през 1922 той се влючва във Вътрешната македонска революционна организация ВМРО.
През септември 1924 Черноземски убива в София народния представител и македонски активист Димо Хаджидимов. Осъден е на смърт, но присъдата не е изпълнена, а през 1925 г. Черноземски бяга от конвоиращи го български полицаи. През декември 1930 година Черноземски застрелва македонския деец Наум Томалевски в двора на къщата му на улица „Руен” (днес „Цанко Церковски”) в квартал Лозенец в София - отново по устно нареждане на водача на ВМРО Иван Ванче Михайлов. Заловен и осъден на доживотен затвор, Черноземски е амнистиран в България и освободен през 1932 г. Снабден с фалшиви документи за самоличност започва да пътува из Европа.
Черноземски говори за желанието си да влезе в сградата на Обществото на народите в Женева и се самовзриви. С този си акт той иска да обърне внимание към бездействието на организацията-предшественик на ООН по повод на обстановката във Вардарска Македония, тогава част от Кралство Югославия.
През 20-те и 30-те години на ХХ век, освен в България, ВМРО провежда многобройни атентати в Западна Европа и особено в Югославия. Най-често подготовката се поема от хърватски националсти, след 1929 Организацията Усташи. Те обикновено осигуряват фалшиви паспорти, ескорт и подслон, както преди конспирацията от 9 октомври 1934 на кея в Марсилия.
Крал Александър I e погребан в Мемориалната църква "Свети Георги" в Кралския мавзолей Опленац край град Топола. Този кинопреглед показва вдовицата на краля, кралица Мария (дъщеря на краля и кралицата на Румъния) и 11 годишният син на крал Александър, Петър, по-късно крал Петър II Караджорджевич.
Кинопрегледът показва и заместника на Хитлер, Херман Гьоринг, в разговор с маршал Петен, тогава френски министър на отбраната. В следващия кадър е българският принц Кирил Преславски. Цар Борис III, който само няколко седмици по-рано (28-30 септември) развежда крал Александър I из резиденциите си в България, изразява съболезнования, но изпраща на погребението по-младия си брат.
В България атентатът в Марсилия все още не се изучава в училище. На името на Владо Черноземски днес са наименувани улици в България.