Джеймс Краучмън: "Старите манастири и църкви на България са обители на красота и покой. Подобно на капсули на времето те съдържат частици от историята на страната, като деликатните средновековни фрески в църквите в Беренде и Калотина, датиращи почти от времето на династията на Асеневци през 12-13 век.
Но в тях има и следи от най-новата, по-местна история: току-що поставените за Великден цветя на масичката в малката, чудно красива църква "Възнесение Господне“ във Василовци, изпълнена с живописни стенописи, хартиените икони, оставени до прозореца, за да хванат светлината в полузапустялата църква "Свети Илия“ в Горочевци, и възпоменателните бележки, прикрепени към църковната врата под простоватата, прекрасна романска арка в Раяновци. Ако перифразираме британската писателка Ребека Уест, това е историята в плът и кръв, но и в камък и боя, восък от свещи и обрасла трева.
Посещавайки тези места срещнах хора, които поддържат тази история жива: госпожата в Калотина, която пази ключа от необикновената църква "Свeти Николай" от 14-те век на виенски ключодържател от сина си, живеещ в Австрия, чичото на мой приятел в Беренде и неговата история за местния свещеник, който се напил и избелил стените на църквата. Мъжът от Раяновци, който каза, че и в това село имало църква (почти няма нейни снимки в интернет и понякога се чудя дали не съм я сънувал) и каза, че ако пия от селския кладенец, един ден ще се върна там.“
Този сайт e за историята през обектива - Вашите истории и минало пред камерата. Искаме видеото и снимките тук да помогнат да споделите спомени за някои от най-вълнуващите за Вас събития на XX век.
Джеймс Краучмън: След завършването на университета в Англия през 2006, прекарах голяма част от 20-те и началото на 30-те ми години пътувайки из Балканите, а домът ми беше главно в България. Бях особено привлечен от по-слабо известните места в страната, предимно в Северозападна България и нейните все още сравнително непроходими планински вериги, със сгушени сред тях средновековни църкви и манастири. Снимам на филм, обикновено с фотоапарат Pentax Spotmatic, който ми беше подарен от мой български приятел преди 10 години.
Завърнах се в Англия през 2017 и сега работя във висшето образование. Все още обичам да пътувам и снимам средновековни църкви и фрески, но сега това е из моя роден край, графство Норфък. За мен това е начин да преоткрия моята история и културни традиции, но може би и опит да пресъздам онези обиколки из поклоннически места в България. Колкото и красив да е Норфък, досега не съм успявал да си възвърна усещането от България, когато се разтваря гората и пред вас се изправя многовековна църква, без жива душа на километри наоколо.