Джеймс Краучмън: Когато се преместих да живея в София отначало не познавах никого в града и прекарвах повечето време скитайки около улица "Пиротска", снимайки с фотоапарата или на кафе в "Халите".
Един от първите ми познати беше англичанин, и той като мен фотограф, около петдесетгодишен, разведен, работеше за финансова институция в София. В имейли той наричаше София So Fear, от английската дума за страх, и това име така си и остана. То се превърна в нещо като тема на снимките на нашата София.
Една година живях в апартамент с много тънки стъкла без никаква изолация над оживения булевард "Дондуков", затова за мен звукът на So Fear винаги е бил от тролей на тръгване от светофар. Може би затова и толкова често снимам градския транспорт.
Този сайт e за историята през обектива - Вашите истории и минало пред камерата. Искаме видеото и снимките тук да помогнат да споделите спомени за някои от най-вълнуващите за Вас събития на XX век.
James Crouchman: After graduating from University in the UK in 2006, my friends and I decided to go travelling. One group went to Australia and a few more to South-East Asia, whereas I chose to travel through the former Yugoslavia on my own. After staying a week in Trieste and seriously considering never leaving the city, I spent two months travelling through Croatia, Bosnia and Macedonia. Two and a half years later I moved to Sofia.
I shoot on film, usually with a Pentax Spotmatic that was given to me by a Bulgarian friend about a year ago. Sofia is such a composite of different people, ideologies and periods of history, and yet Bulgarians have always had a tendency to airbrush the past, to destroy and rebuild rather than develop. Shooting on film and forgoing Photoshop is some kind of small rebellion against this.