Джеймс Краучмън: Когато се преместих да живея в София отначало не познавах никого в града и прекарвах повечето време скитайки около улица "Пиротска", снимайки с фотоапарата или на кафе в "Халите".
Един от първите ми познати беше англичанин, и той като мен фотограф, около петдесетгодишен, разведен, работеше за финансова институция в София. В имейли той наричаше София So Fear, от английската дума за страх, и това име така си и остана. То се превърна в нещо като тема на снимките на нашата София.
Една година живях в апартамент с много тънки стъкла без никаква изолация над оживения булевард "Дондуков", затова за мен звукът на So Fear винаги е бил от тролей на тръгване от светофар. Може би затова и толкова често снимам градския транспорт.
Този сайт e за историята през обектива - Вашите истории и минало пред камерата. Искаме видеото и снимките тук да помогнат да споделите спомени за някои от най-вълнуващите за Вас събития на XX век.
Джеймс Краучмън: След завършването на университета в Англия през 2006, прекарах голяма част от 20-те и началото на 30-те ми години пътувайки из Балканите, а домът ми беше главно в България. Бях особено привлечен от по-слабо известните места в страната, предимно в Северозападна България и нейните все още сравнително непроходими планински вериги, със сгушени сред тях средновековни църкви и манастири. Снимам на филм, обикновено с фотоапарат Pentax Spotmatic, който ми беше подарен от мой български приятел преди 10 години.
Завърнах се в Англия през 2017 и сега работя във висшето образование. Все още обичам да пътувам и снимам средновековни църкви и фрески, но сега това е из моя роден край, графство Норфък. За мен това е начин да преоткрия моята история и културни традиции, но може би и опит да пресъздам онези обиколки из поклоннически места в България. Колкото и красив да е Норфък, досега не съм успявал да си възвърна усещането от България, когато се разтваря гората и пред вас се изправя многовековна църква, без жива душа на километри наоколо.