Драматични разкази на оцелели от комунистическия трудов лагер в град Ловеч.
Епизод от документалния филм Лагерите, режисьор Атанас Киряков, 1991.
През 1959 след свалянето на комунистическия ръководител Вълко Червенков и след гладна стачка на лагеристи, лагерът Белене на дунавския остров Персин беше закрит. Този лагер беше отново открит през 1980-те години за български турци, преследвани от комунистическия режим.
През 1959 лагеристите, които не бяха освободени от Белене, са преместени в новия лагер в Ловеч. Последният и с най-суров режим комунистически лагер за принудителен труд в България беше създаден близо до изоставена каменна кариера край града.
Заедно с първоначалната група от около 160 лагеристи, в лагера в Ловеч скоро бяха настанени още няколко хиляди души. През септември 1961 около 100 жени бяха затворени в съседния лагер Скравена. През пролетта на 1962 Политбюро на Комунистическата партия създаде комисия за проверка на лагера в Ловеч, който беше закрит през април в резултат на тази проверка.
Счита се, че 149 души са загинали от насилствена смърт в лагерите в Ловеч и Скравена от 1959-1961.
През 1990 преименуваната в Българска социалистическа партия БКП назначи комисия за проучване на лагерите от комунистическия период. Тя установи, че между 1944 и 1962 в страната е имало приблизително 100 лагера за принудителен труд. Oт 1944 до 1953 около 12 хиляди мъже и жени преминаха през тези лагери в България, и още 5 хиляди от 1956 до 1962. Само в Дунавския лагер край Белене се счита, че през 1952 са били държани 7 хиляди души.
Друг източник оценява, че за този период в България е имало общо 187 хиляди политически затворници, 'Черната книга на комунизма: Престъпления, Терор, Репресии', Париж 1997.
Досега никой не е осъден в България за комунистическите лагери за принудителен труд.