Тримата временни ръководители на на Съветския Съюз след смъртта на Сталин през март 1953 – Хрушчов, Булганин и Микоян – пристигат в София от Белград. Ден по-рано те са се опитали да заличат конфликта с Югославия, датиращ от 1948.
В Белград през юни 1955 новият съветски водач Никита Хрушчов се извини за «нарушенията на сталинизма», обвинявайки обкръжението на Сталин, а не самия него.
На Белградското летище Хрушчов призова необвързана Югославия да се присъедини отново към семейството на комунистическите народи и заяви, че отговорен за конфликта между Съветския Съюз и Югославия е Лаврентий Берия, а не Сталин. Тито не отговори, а насъбраната на летището публика остави словото на Хрушчов без аплодисменти.
Друга беше обстановката в София няколко дена по-късно. От май 1955 България вече членуваше в Организацията на Варшавския договор. Бързо губещият авторитета си Вълко Червенков използва посещението, за да демонстрира лоялност към Москва. Ще се задържи на власт още близо година до април 1956. От март 1954 Тодор Живков става Първи Секретар на ЦК на БКП и подготвя пътя си към властта.