Ликвидиране на Опозицията 1946-1947

В памет на Никола Петков (1893-1947)

Унизителен пропаганден кинопреглед

Насърчавани от Москва и с подкрепата на Съветската армия, разположена в страната, българските комунисти решиха да пристъпят към "ликвидирането" на парламентарната опозиция. През септември 1946, референдум решен с малко вероятното мнозинство от 93 % обяви България за република. Цар Симеон и останалите оцелели членове на царското семейство бяха принудени за напуснат страната. Изборите за Велико Народно Събрание, което да подготви нова конституция се проведоха на 27 октомври 1946. Дори при тези извънредни политически условия над един милион души, или 28 % от всички избиратели, гласуваха за некомунистическата опозиция,

Още с откриването на Великото Народно Събрание през ноември, Земеделският водач Никола Петков стана обединителна фигура за новата парламентарна опозиция. Скоро обаче той беше обвинен в заговор за сваляне на правителството и отстранен от парламента заедно с останалите опозиционни депутати, всички те бяха малтретирани от враждебна тълпа на излизане от парламента. През юни 1947 Никола Петков беше арестуван, и след инсцениран по модела на Сталин и Вишински процес, на 23 септември 1947 година екзекутиран. Седмица по-късно САЩ признаха дипломатически новия комунистически режим, Великобритания направи това още през февруари.

В парламента екип от съветски юристи надзираваха спешната подготовка на Димитровската конституция. Тя беше приета на 4 декември 1947. По модела на Сталиновата от 1936, тази конституция сложи край на многопартийната демокрация в България. Трябваше да минат почти 43 години до възстановяването на старите политически партии в България.