Всемирното бяло братство е духовно движение, създадено от Петър Дънов в началото на 20-ти век, когато той се връща в България след завършването на образованието си в Америка. Движението намира особено много поддръжници във Франция през 30-те години, привлича и досега нови последователи по света с посланията си за братска любов, хармония с природата и здравословно хранене.
Според Петър Дънов, наричан от последователите си Учителя, “всички хора притежават две същности - една човешка и една божествена”. Движението вярва, че ученията му са открити към всички - независимо от националната или етническа принадлежност, политическите пристрастия или вероизповедание. Поклонниците от Бялото братство придават особени духовни сили на планината.
Петър Дънов умира в София през декември 1944, само месеци след комунистическия преврат в страната, докато властите готвят репресии срещу неговите последователи, наравно с другите движения, които не следват официалните марксисттки догми. Българските му последователи и до днес страстно тачат първите стъпки на Бялото братство от 20-те години на миналия век.