Марсилия Октомври 1934
Владо Черноземски ("Шофьора") е конспиратор, който се възприема като борец за българска кауза в Македония. Роден Величко Димитров Керин на 19 октомври 1897 в село Каменица, сега част от Велинград, през 1922 той се влючва във Вътрешната македонска революционна организация ВМРО.
През 1928 година Черноземски е осъден на смърт за убийството през 1924 на народния представител и левичарски македонски активист Димо Хаджидимов, но през 1932 година е пуснат на свобода при амнистия в България. Владо Черноземски е отговорен и за убийството през 1930 в София на македонския деец Наум Томалевски по нареждане на водача на ВМРО Иван Ванче Михайлов. Черноземски говори за желанието си да влезе в сградата на Обществото на народите в Женева и се самовзриви. С този си акт той иска да обърне внимание към бездействието на организацията-предшественик на ООН по повод на обстановката във Вардарска Македония, тогава част от Кралство Югославия.
През 20-те и 30-те години на ХХ век, освен в България, ВМРО провежда многобройни атентати в Западна Европа и особено в Югославия. Най-често подготовката се поема от хърватски активисти. Те обикновено осигуряват фалшиви паспорти, ескорт и подслон, както преди конспирацията от 9 октомври 1934 на кея в Марсилия.
Крал Александър I e погребан в Мемориалната църква "Свети Георги" в Кралския мавзолей Опленац край град Топола. Този кинопреглед показва вдовицата на краля, кралица Мария (дъщеря на краля и кралицата на Румъния) и 11 годишният син на крал Александър, Петър, по-късно крал Петър II Караджорджевич.
Кинопрегледът показва и заместника на Хитлер, Херман Гьоринг, в разговор с маршал Петен, тогава френски министър на отбраната. В следващия кадър е българският принц Кирил Преславски. Цар Борис III, който само няколко седмици по-рано (28-30 септември) развежда крал Александър I из резиденциите си в България, изразява съболезнования, но изпраща на погребението по-младия си брат.
В България атентатът в Марсилия все още не се изучава в училище.
